Здравно осигуряване на български гражданин – докторант в чужбина






ОТНОСНО: Здравно осигуряване на български гражданин – докторант в чужбина


УВАЖАЕМА ГОСПОЖО,

В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ”, Ви уведомяваме за следното:
На основание чл. 40, ал. 3, т. 2 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО), студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка се осигуряват за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1.
За българските студенти в чужбина до навършване на 26-годишна възраст, редовна форма на обучение (след 01.01.2003 г.) здравноосигурителни вноски се внасят само за периодите, през които се намират в страната. Докторантите, които не са държавна поръчка и се обучават във висши училища в чужбина, не са освободени от задължението да се осигуряват здравно за това време, тъй като не отговарят на условието за обучение по държавна поръчка.
В конкретния случай, предвид възможността да бъде приложен общият ред за освобождаване на дъщеря Ви от заплащане на здравноосигурителни вноски за периодите на пребиваване извън страната, следва да имате предвид изложените по-долу разпоредби от Закона за здравното осигуряване, които са относими към разглеждания казус:
Съгласно чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, по свое желание могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, считано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година, ако преди заминаването си са подали заявление до Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които се осигуряват по реда на чл. 40 от ЗЗО, или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО към момента на внасянето на вноските (чл. 40, ал. 2 и 3 от ЗЗО). До възстановяване на здравноосигурителните права тези лица заплащат оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.
Лицата, които не са подали заявление в ТД на НАП преди заминаването си в чужбина не могат да възстановят здравноосигурителните си права по реда на чл. 40а, ал. 2 или 3 от ЗЗО и дължат здравни вноски за целия период. Те ползват безплатна медицинска помощ при условията на чл. 109 от ЗЗО, т.е. ако не дължат за своя сметка повече от три месечни вноски за период от 15 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето им не лишава осигуреното лице от осигурителни права (чл. 109, ал. 1 и 2 от ЗЗО).
Българските граждани, задължени да осигуряват себе си, които до влизане в сила на разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО (от 21.12.1004 г.) са пребивавали в чужбина повече от 183 дни през най-малко една календарна година и не са внесли дължимите здравноосигурителни вноски за това време, могат да възстановят здравноосигурителните си права при условията и по реда на чл. 40а, без да подават заявление до НАП (§16 от ПЗР на ЗЗО).


изтегли оттук »

« назад към НАП: Отговори на въпроси