Всичко необходимо за Счетоводството
Малко почивка - тук ;-)
Купи iPhone от Мтел


Много ценни връзки:

Граждански процесуален кодекс


Граждански процесуален кодекс

ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС


Обн. ДВ. бр.12 от 8 Февруари 1952г., изм. ДВ. бр.92 от 7 Ноември 1952г., изм. ДВ. бр.89 от 6 Ноември 1953г., изм. ДВ. бр.90 от 8 Ноември 1955г., изм. ДВ. бр.90 от 9 Ноември 1956г., изм. ДВ. бр.90 от 11 Ноември 1958г., изм. ДВ. бр.50 от 23 Юни 1961г., изм. ДВ. бр.90 от 10 Ноември 1961г., попр. ДВ. бр.99 от 12 Декември 1961г., изм. ДВ. бр.1 от 4 Януари 1963г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 1968г., изм. ДВ. бр.27 от 3 Април 1973г., изм. ДВ. бр.89 от 9 Ноември 1976г., изм. ДВ. бр.36 от 8 Май 1979г., изм. ДВ. бр.28 от 8 Април 1983г., изм. ДВ. бр.41 от 28 Май 1985г., изм. ДВ. бр.27 от 4 Април 1986г., изм. ДВ. бр.55 от 17 Юли 1987г., изм. ДВ. бр.60 от 5 Август 1988г., изм. ДВ. бр.31 от 21 Април 1989г., изм. ДВ. бр.38 от 19 Май 1989г., изм. ДВ. бр.31 от 17 Април 1990г., изм. ДВ. бр.62 от 2 Август 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 1992г., изм. ДВ. бр.61 от 16 Юли 1993г., изм. ДВ. бр.93 от 2 Ноември 1993г., доп. ДВ. бр.87 от 29 Септември 1995г., изм. ДВ. бр.12 от 9 Февруари 1996г., изм. ДВ. бр.26 от 26 Март 1996г., изм. ДВ. бр.37 от 30 Април 1996г., изм. ДВ. бр.44 от 21 Май 1996г., изм. ДВ. бр.104 от 6 Декември 1996г., изм. ДВ. бр.43 от 30 Май 1997г., доп. ДВ. бр.55 от 11 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.124 от 23 Декември 1997г., изм. ДВ. бр.21 от 20 Февруари 1998г., изм. ДВ. бр.59 от 26 Май 1998г., доп. ДВ. бр.70 от 19 Юни 1998г., доп. ДВ. бр.73 от 26 Юни 1998г., изм. ДВ. бр.64 от 16 Юли 1999г., доп. ДВ. бр.103 от 30 Ноември 1999г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2000г., доп. ДВ. бр.85 от 17 Октомври 2000г., изм. ДВ. бр.92 от 10 Ноември 2000г., изм. ДВ. бр.25 от 16 Март 2001г., изм. ДВ. бр.105 от 8 Ноември 2002г., изм. ДВ. бр.113 от 3 Декември 2002г., доп. ДВ. бр.58 от 27 Юни 2003г., изм. ДВ. бр.84 от 23 Септември 2003г., доп. ДВ. бр.28 от 6 Април 2004г., изм. ДВ. бр.36 от 30 Април 2004г., изм. ДВ. бр.38 от 3 Май 2005г., изм. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.43 от 20 Май 2005г., изм. ДВ. бр.79 от 4 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.86 от 28 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., изм. ДВ. бр.33 от 21 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.37 от 5 Май 2006г., изм. ДВ. бр.48 от 13 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г., изм. ДВ. бр.64 от 8 Август 2006г., отм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г.

Отменен с § 3 от преходните заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс - ДВ, бр. 59 от 20 юли 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.

 

Част първа.
ОБЩИ ПРАВИЛА

Глава първа.
ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Този кодекс урежда производството по гражданските дела пред съдилищата.

 

Чл. 2. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Съдебните производства започват по молба на заинтересуваното лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи.

 

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Участвуващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.

 

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Съдът е длъжен да решава делата според точния смисъл на действащите закони, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решенията си върху обичая и основните начала на правото и справедливостта.

(2) Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той е длъжен да прилага закона точно и еднакво спрямо всички.

 

Чл. 5. Съдебният език е българският. Когато в делото участвуват лица, които не знаят български, съдът назначава преводач, с помощта на когото тези лица извършват съдопроизводствените действия и им се обясняват действията на съда.

 

Глава втора.
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на специални закони са предоставени за разрешаване от други органи.

(2) Съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друго учреждение.

(3) Никое друго учреждение няма право да приема за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.

 

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

 

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Лицата, ползуващи се с право на екстериториалност, както и чуждите държави, са подчинени на българските съдилища:

а) когато сами са започнали делото;

б) по дела, отнасящи се до техни предприятия в страната, и

в) по дела за вещни права върху недвижими имоти, които се намират в страната.

 

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.

(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.

(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 1992 г., отм. - ДВ, бр. 42 от 2005 г.)

 

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Въпросът дали заведеното дело подлежи на разглеждане от съдилищата или от орган извън съдебната система може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.

(2) Определението на съда по този въпрос може да се обжалва с частна жалба.

 

Чл. 11. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Учреждението, което счита, че приетото за разглеждане от съдилищата дело е подведомствено нему, може да повдигне препирня за подведомственост пред Върховния касационен съд. До разрешаването на въпроса производството пред съда се спира. В този случай съдът може да вземе мерки за обезпечение на иска.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По реда на предходната алинея се разрешава препирнята за подведомственост и в случаите, когато съдилищата и другите учреждения са отказали да разгледат делото като неподведомствено на тях. В тези случаи препирня за подведомственост може да повдигне и ищецът.

 

Глава трета.
ОТСТРАНЯВАНЕ НА УЧАСТВУВАЩИ В СЪСТАВА НА СЪДА

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Не може да участвува в делото съдия, който е страна по делото или е съпруг или роднина на някоя от страните по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен или се намира в същите отношения с повереника на страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Той се отстранява и ако е взел участие при решаване на делото или ако е бил свидетел, вещо лице или пълномощник по делото, както и ако е заинтересуван от изхода на делото или се намира със страната в особени отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

 

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искането за отстраняване на съдия може да бъде направено от всяка от страните в първото заседание, след като е възникнало основанието за отстраняване. Съдията е длъжен и сам да се отстрани.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) По същите причини може да бъде отстранен прокурорът и секретарят на съда.

 

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Съдът решава въпроса за отстраняването при участието на самия съдия.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в дадения съд е невъзможно, горестоящият съд постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд.

 

Глава четвърта.
СТРАНИ, ДЕЕСПОСОБНОСТ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО

Чл. 15. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.

(2) Освен в предвидените от закона случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) По делото, по което едно лице е предявило чужди права, се призовава като страна и лицето, чието право е предявено.

 

Чл. 16. (1) Дееспособните лица могат да извършват лично всички съдопроизводствени действия.

(2) Малолетните и поставените под пълно запрещение се представляват от законните им представители - родители или настойници. Непълнолетните и ограничено запретените извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на техните родители или попечители.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Непълнолетните могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения или за спорове, произтичащи от сделки по чл. 4, ал. 2 ЗЛС.

(4) Безизвестно изчезналите и обявените за отсъствуващи се представляват в първия случай - от назначените от съда техни представители, а във втория - от въведените във владение наследници.

(5) Лицата с неизвестно местожителство се представляват от лица, специално назначени от съда.

(6) При противоречие в интересите между представляван и представител съдът назначава особен представител.

 

Чл. 17. Представителите по ал. 2, 4 и 5 на предходния член могат да извършват действията, за които съгласно чл. 22 се изисква изрично пълномощно, само с одобрението на съда, пред който се води делото.

 

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Държавните учреждения се представляват от своите ръководители, определени съобразно техните устройствени правила. Когато държавното учреждение няма отделна сметка в банка, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу учреждението, което има такава сметка и на което първото е непосредствено подчинено.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Държавата се представлява от министъра на финансите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1997 г., в сила от 11.07.1997 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) По дела, които се отнасят до имоти - държавна собственост, намиращи се на територията на страната, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

(5) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори, държавата се представлява от министър, определен с решението на Министерския съвет по чл. 58, ал. 2 от Закона за концесиите.

 

Чл. 19. (1) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Държавните учреждения са длъжни да уведомяват министъра на финансите за заведените от тях и срещу тях дела, а по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост - министъра на регионалното развитие и благоустройството. Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат да вземат участие в тези дела.

 

Чл. 20. (1) Представители на страните по пълномощие могат да бъдат:

а) адвокатите;

б) родителите, децата и съпругът;

в) юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица;

г) (нова - ДВ, бр. 1 от 1963 г.) юристите от социалноправните кабинети при здравните заведения, които представляват майките и децата, нуждаещи се от правна помощ;

д) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) областните управители, упълномощени от министъра на финансите или от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в случаите по чл. 18, ал. 3 и 4;

е) (предишна буква "г" - ДВ, бр. 1 от 1963 г., предишна буква "д" - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) други лица, предвидени в законите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1986 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Синдикалните организации и техните поделения могат да представляват работниците и служителите.

(3) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

 

Чл. 21. (Доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В пълномощното задължително се посочват трите имена, точният адрес и телефонът на пълномощника.

(2) За предявяване на искове за гражданско състояние, включително и брачни искове, е необходимо изрично пълномощно.

 

Чл. 22. (1) Общото пълномощие дава право за извършване на всички съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и преупълномощаване.

(2) За сключване спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване исканията на другата страна, за получаване пари или други ценности, както и изобщо за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е нужно изрично пълномощно.

(3) Юрисконсултите на държавните учреждения и предприятия не могат да сключват спогодба.

(4) Пълномощното има сила до свършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго.

 

Чл. 23. Доверителят има право да оттегли във всяко време пълномощието си, като уведоми съда, но това не спира разглеждането на делото. Всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила.

 

Чл. 24. (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В случай на смърт, умоповреждане или лишаване от права на пълномощника, както и на отказ от пълномощието му, за което е уведомил съда производството по делото не се спира, а може да се отложи разглеждането му за друго заседание, ако съдът намери, че тези обстоятелства не са могли да станат известни на страната или пък че тя е узнала за тях толкова късно, че не е могла да замести своевременно пълномощника си с друг.

 

Чл. 25. (1) Съдът във всяко положение на делото служебно взема предвид липсата на процесуална дееспособност, на законна представителна власт, на съгласие на родителя или попечителя за предявяване на иска, както и липсата на пълномощно за същото.

(2) Съдът определя съответен срок за поправяне на тия недостатъци, след изтичането на който, ако не бъдат поправени, производството се прекратява.

(3) Когато тия недостатъци засягат извършването на някое процесуално действие в течение на производството, ако те не бъдат поправени в определения от съда срок, счита се, че действието не е извършено.

 

Чл. 26. (1) Страната, която иска да извърши нетърпящо отлагане процесуално действие спрямо лице, което е процесуално недееспособно и което няма законен представител или попечител, може да иска от съда, пред който е висящо делото, да назначи попечител на това лице.

(2) Разноските за назначаване на попечителя се понасят първоначално от страната, по чието искане е бил назначен попечителят.

 

Глава пета.
УЧАСТИЕ НА ПРОКУРОРА

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Прокурорът може да започва предвидените в този кодекс производства в интерес на друго лице или да встъпи като страна във вече заведено производство в случаите, определени от закон.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Освен това прокурорът дава заключение по гражданските дела в случаите, предвидени в закон.

 

Чл. 28. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

 

Чл. 29. (1) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.

(2) Прокурорът не може да извършва действия, които представляват разпореждане с предмета на делото.

 

Чл. 30. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

 

Чл. 31. (Доп. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В случаите по чл. 27 съдът служебно конституира като страна лицето, в защита на правата и интересите на което прокурорът е започнал делото.

 

Глава шеста.
СРОКОВЕ

Чл. 32. (1) Сроковете в процеса, когато не са установени от закона, се определят от съда.

(2) Сроковете се изчисляват по месеци, седмици и дни.

 

Чл. 33. (1) Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

(2) Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.

(3) Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден.

(4) Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.

 

Чл. 34. (1) Последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, но ако трябва да се извърши или представи нещо в съда, срокът изтича в момента на приключване работното време.

(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или когато тя е подадена в друг съд, в прокуратурата или в друга юрисдикция в срока.

 

Чл. 35. При спиране на производството спират се и всички започнали да текат, но неизтекли още срокове. В този случай спирането на срока започва от онова събитие, по повод на което е било спряно производството.

 

Чл. 36. (1) Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължени по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането на срока, ако съдът намери молбата за уважителна.

(2) Тази разпоредба не се отнася до сроковете за подаване на жалби.

 

Чл. 37. (1) Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска възстановяването му, ако докаже, че пропущането се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

(2) Молбата за възстановяване на срока се подава в седемдневен срок от съобщението за пропускането му.

 

Чл. 38. Когато съдът по погрешка определи по-дълъг срок от установения в закона, извършеното след законния, но преди изтичане на определения от съда срок действие не се счита за просрочено.

 

Чл. 39. (1) Молбата за възстановяване на пропуснатия срок се разрешава от съда, пред който е следвало да бъде извършено просроченото действие, като се призовават и страните.

(2) Едновременно с молбата за възстановяване на срока трябва да бъдат подадени онези книжа, за подаването на които се иска възстановяването на срока, а ако се касае до внасяне на суми за разноски, съдът определя нов срок за внасянето им.

(3) Против определението на съда, с което се допуска или отказва възстановяване на срока, може да се подава частна жалба.

 

Чл. 40. Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е постановено друго.

 

Глава седма.
ПРИЗОВАВАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ

Чл. 41. (1) Връчването на призовки става от надлежния съдебен служител, който с подписа си удостоверява датата и начина на връчването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако в мястото, където трябва да стане връчването, няма съдебно учреждение, връчването става чрез общината или кметството.

(3) (Нова - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призоваването може да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса, факса или с телеграма. Призоваването по телефона и по факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, призоваването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната трябва да се призове най-късно седем дни преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес.

(6) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Първоинстанционният и въззивният съд призовават страните само за първото заседание по делото, както и за всяко следващо заседание, когато някоя от страните не е била редовно призована или разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание. За останалите съдебни заседания страните са длъжни сами да следят за развитието на производството. При преграждане на по-нататъшния ход на делото съдът е длъжен отново да призове страните в съответствие с изречение първо след отстраняване на пречката за развитието му.

(7) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.)

 

Чл. 42. (1) Страната може да посочи лице в седалището на съда (съдебен адрес), на което да се връчват призовките и съобщенията.

(2) Ако няколко ищци или ответници са посочили общ съдебен адрес или имат общ пълномощник, издава се за всички лица една призовка, в която се вписват имената им.

 

Чл. 43. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Всички сношения на съда с лица и учреждения, които се намират извън границите на Република България, се извършват чрез Министерството на външните работи освен ако не е предвидено друго в договор за правна помощ.

 

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) Страната, която живее или замине за повече от тридесет дни в чужбина, е длъжна да посочи съдебен адрес, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, ако заминат в чужбина.

(2) Ако лицата по предходната алинея не посочат съдебен адрес, всички книжа се прилагат към делото и се считат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първата призовка, съобщение или други книжа.

 

Чл. 45. (1) (Предишен текст на чл. 45 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна ал. 1, доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Призовката трябва да съдържа: съда, който я издава, името и адреса на призовавания, по кое дело и в какво качество се призовава, мястото и времето на заседанието и посочване законните последици от неявяването. В призовката се отбелязва задължението по чл. 41, ал. 6.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., отм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.)

 

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г.) Призовката се връчва срещу подпис лично на призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото. Когато лицето е недееспособно, призовката се връчва на законния му представител или попечител или на неговия пълномощник по делото.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато връчителят не намери призоваваното лице, той връчва призовката на пълнолетно лице от домашните му или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на този, до когото се отнася. Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, като отбелязва и качеството на лицето, на което е била връчена призовката. По дела по брачни искове призовката не може да се връчва на съседите или на другия съпруг.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

 

Чл. 47. (1) (Предишен текст на чл. 47, изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Когато призоваваното лице или неговият пълномощник по делото, както и лицата, посочени в ал. 2 на предходния член, не могат да подпишат поради неграмотност или поради друга причина, или ако призоваваният или домашните му откажат да приемат призовката, връчителят прави бележка за това в разписката. Отказът да се приеме призовката се удостоверява с подписа поне на един свидетел като връчителят отбелязва трите имена и адресите им. В този случай лицето се смята призовано.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Когато пълномощник по делото е адвокат, той не може да отказва получаването на призовките на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл. 23, отказ от пълномощие по чл. 24, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването.

 

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Връчването на призовки на юридическите лица се извършва в канцелариите им, като се посочват името и длъжността на получателя. Отказът от призоваване се удостоверява по предходния член.

 

Чл. 49. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Призоваването може да стане по местоработата на лицето чрез длъжностно лице от администрацията. Призоваването е редовно, ако са посочени трите имена и длъжността на получателя.

 

Чл. 50. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако при завеждане на делото постоянният адрес на ответника е неизвестен или ако в продължение на един месец ответникът не може да бъде призован на постоянния му адрес и отсъствието му се удостоверява с подпис върху призовката поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите имена и адреса му, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери, чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че постоянният адрес на ответника е действително неизвестен.

(2) Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава представител.

 

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1976 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Страната, която е променила за постоянно или временно адреса, който е съобщила по делото или на който е била веднъж призована, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат лицето, посочено за съдебен адрес, законният представител и попечителят. Задължението се вписва в призовката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) При неизпълнение на това задължение, призовката се прилага към делото и се смята за връчена.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Пребиваващите в страната чужденци се призовават на адреса, заявен в службите за административен контрол на чужденците. Ако лицето е променило посочения адрес, без да е изпълнило задължението си по чл. 28, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България за заявяване на промяната, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за връчени.

(4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Търговец или юридическо лице, които са вписани в съответния регистър, се призовават на последния посочен в регистъра адрес. Ако лицето е променило адреса си, без да е изпълнило задължението си за вписване на това обстоятелство, всички призовки и книжа се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.

 

Чл. 52. По реда, посочен в предходните членове, се връчват и съобщенията и другите книжа по делото.

 

Глава осма.
РАЗНОСКИ

Чл. 53. По водене на делото се събират държавна такса и разноски за производството.

 

Чл. 54. Държавната такса се събира в случаите и в размери, определени в Закона за държавните такси и тарифите към него.

 

Чл. 55. (1) Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя:

а) по искове за парични вземания - от търсената сума;

б) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор - 1/4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава - 1/4 от пазарната цена на имота;

в) по искове за нарушено владение - от 1/2 от размера по предходната буква;

г) (изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор - от стойността на договора, а когато се касае за договори за покупко-продажба на имот - по размерите на буква "б";

д) по искове за съществуването или прекратяването на договор за наем - от наема за една година;

е) по искове за периодични платежи за определено време - от сбора на всички платежи;

ж) по искове за периодични платежи за неопределено време или за пожизнени платежи - от сбора на платежите за три години.

(2) По искове, които не са посочени по-горе, както и по неоценяемите искове, таксата се определя от районния съдия или от председателя на съда.

(3) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Когато с една молба са предявени няколко иска, цената на иска е равна на сбора на отделните искове.

 

Чл. 56. (1) Цената на иска се посочва от ищеца. Въпрос за цената на иска може да се повдигне от ответника или от съда служебно най-късно в първото заседание. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната съдът определя цената на иска.

(2) Определението на съда, с което се увеличава цената на иска, подлежи на обжалване с частна жалба.

 

Чл. 57. По искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изиска допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът ще определи при решаване на делото.

 

Чл. 58. При намаление на искането внесената такса не се връща. При увеличение на искането таксата върху разликата се довнася.

 

Чл. 59. Сумите за разноски по призоваването на свидетели, вещи лица и по извършване на оглед се внасят в съда предварително от страната, която ги е искала, в размер, определен от съда. Ако призоваването или огледът става по почин на съда, сумите могат да се искат от една от страните или от двете според обстоятелствата.

 

Чл. 60. Ако страната остане задължена за разноски, съдът издава определение за събирането им принудително.

 

Чл. 61. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Възнаграждението на свидетелите се определя от съда.

 

Чл. 62. Възнаграждението на вещите лица се определя от съда с оглед на извършената работа и направените разноски.

 

Чл. 63. (1) Такси и разноски по производството на делата не се внасят:

а) от ищците, посочени в чл. 5, букви "в - ж" от Закона за държавните такси;

б) (изм. - ДВ, бр. 36 от 1979 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) от лицата, за които е признато от председателя на окръжния съд или от районния съдия въз основа на декларация за материалното им състояние, че нямат достатъчно средства да заплатят таксите и разноските;

в) по искове, заведени от прокурора;

г) (нова - ДВ, бр. 84 от 2003 г., в сила от 28.11.2003 г.) от Министерството на правосъдието, когато действа в качеството си на централен орган по смисъла на Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права от 1980 г.;

д) (нова - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда.

(2) В горните случаи разноските по производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на държавата.

(3) Ако искът бъде уважен, следващите се такси и платени разноски се възлагат върху осъдената страна.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Държавните учреждения, общините и Българският Червен кръст се освобождават от заплащане на такса, но не и от съдебни разноски.

 

Чл. 64. (1) Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

(2) Ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

(3) Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) При прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат с действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Когато делото е решено в полза на държавно учреждение или община, осъденото лице е длъжно да заплати всички задължителни за отделните граждани такси и разноски. В полза на държавните учреждения, общините и другите юридически лица се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Ако претенцията на лицето, което е получило правна помощ, бъде уважена, следващите се такси и платени разноски се присъждат в полза на Националното бюро за правна помощ съразмерно с уважената част от иска. В случаите на осъдително решение лицето, получило правна помощ, дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Чл. 65. (1) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Страната, която причини отлагане на делото или отменяне на решението чрез предявяване на искания, посочване на факти или доказателства, които е могла да заяви или посочи своевременно, понася независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, съответно по обжалване на решението и по събиране на новите или повторното събиране на събраните вече доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, освен в случаите по чл. 63, ал. 1, буква "д".

 

Чл. 66. При спогодба разноските остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

 

Чл. 67. Третото лице-помагач нито дължи, нито му се присъждат разноски.

 

Чл. 68. Когато в делото участвува като страна прокурорът, следуемите се разноски се присъждат на държавата или се заплащат от нея.

 

Чл. 69. Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите:

а) когато делото се прекрати съгласно чл. 330 и

б) когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

 

Чл. 70. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г.) Решението на съда относно разноските, както и определението за допълнителна държавна такса по чл. 65, ал. 1, може да бъде обжалвано с частна жалба, ако не се обжалва самото решение.

 

Чл. 70а. (Нов - ДВ, бр. 1 от 1963 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Внесените суми за разноски за свидетели, вещи лица и командировки и гаранциите в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от 1 година от датата, когато са станали изискуеми.

 

Глава девета.
ГЛОБИ

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако призованият в съда свидетел или вещо лице не се яви без уважителни причини съдът му налага глоба в размер до 100 лв. и постановява принудителното му довеждане за следното заседание.

 

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Ако свидетелят или вещото лице откаже да даде показания или заключение без уважителни причини, съдът му налага глоба до 100 лв.

 

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако трето, неучаствуващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага глоба от 20 до 50 лв. в зависимост от обстоятелствата и го подканва отново да го представи.

 

Чл. 74. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) На длъжностно лице, което е връчило неправилно призовката или не е върнало в съда своевременно разписката за връчването й, или което не е изпълнило други нареждания на съда, а така също и на частните лица, които не изпълнят задълженията си по чл. 46, ал. 2, съдът налага глоба до 50 лв.

 

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) За нарушение реда в съдебно заседание и за неизпълнение разпоредбите на председателя на състава съдът налага на виновния глоба до 50 лв.

 

Чл. 76. (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Срещу наложената глоба в седемдневен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите по чл. 73 и 74 - от деня на съобщението. Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

 

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Глоби по чл. 71 - 75 налага и държавният или частният съдебен изпълнител в случаи на несвоевременно или нередовно връчване на призовките и съобщенията, както и за неизпълнение на други негови нареждания.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Същият налага глоба в размер 30 лв. на лицата, които пречат да се преглежда вещта, обявена за продан.

 

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) Постановлението, с което държавният или частният съдебен изпълнител налага глобата, може да се обжалва в седмичен срок от съобщението пред районния съдия, който се произнася в закрито заседание с определение, което не подлежи на обжалване.

 

Част втора.
ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО

Дял първи.
ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ

Глава десета.
ПОДСЪДНОСТ

Чл. 79. (1) На районния съд са подсъдни всички граждански дела с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд като първа инстанция.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1956 г., отм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г.)

 

Чл. 80. (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни:

а) исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;

б) (изм. - ДВ, бр. 55 от 1992 г., бр. 43 от 1997 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда;

в) исковете, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.

г) (нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) искове за установяване недопустимост или нищожност на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Окръжният съд може да изземе и да реши дело, което е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.

 

Чл. 81. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искът се предявява в онзи съд, в района на който е местожителството или седалището на ответника.

(2) Искът за издръжка може да бъде предявен и по местожителството на ищеца.

 

Чл. 82. Исковете срещу малолетни или поставени под пълно запрещение се предявяват по местожителството на техния законен представител.

 

Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и исковете за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот.

 

Чл. 84. (1) Исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако наследодателят е български гражданин и по време на смъртта си не е имал местожителството си в Република България, горните искове могат да се предявят по последното негово местожителство или пред съда, в района на който се намират неговите имоти.

 

Чл. 85. Иск за вреди от непозволено увреждане се предявява по местоизвършването на деянието или по местожителството на ответника.

 

Чл. 86. Искове срещу лица, които живеят на едно място при условия, които по своето естество показват, че тия лица са в това място за по-продължително пребиваване, като: студенти, курсисти, ученици и др., са подсъдни на съда в мястото, гдето пребивават, когато исковете се отнасят за парични вземания. Същото важи и за ония военни лица или трудоваци, които отбиват службата си. Исковете срещу тях са подсъдни на съда, гдето е седалището на частта им.

 

Чл. 87. Иск срещу ответници от разни съдебни райони или за имот, който се намира в различни съдебни райони, се предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.

 

Чл. 88. (1) Иск срещу лице с неизвестно местожителство се предявява в съда по местожителството на неговия пълномощник или представител, а ако такъв няма - по местожителството на ищеца.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Същите правила се прилагат и към ответник, който не живее в пределите на Република България.

(3) Ако и ищецът няма местожителство в Републиката, искът се предявява пред надлежния съд в София.

 

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Искове против държавата освен в случаите по чл. 83 и 84 се предявяват пред съда, в района на който е възникнало спорното правоотношение; когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред софийските съдилища.

 

Чл. 90. Определената от закона подсъдност не може да бъде изменявана по съгласие на участвуващите в делото лица.

 

Чл. 91. С договор, сключен в писмена форма, страните могат да посочат за разглеждане на определен имуществен спор и друг съд, а не онзи, на който делото е подсъдно съобразно правилата на местната подсъдност. Тази разпоредба не важи за подсъдността по чл. 83.

 

Чл. 92. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно.

(2) Възражение за неподсъдност на делото по рода си може да се прави до приключване на производството във втората инстанция и може да се повдига и служебно от съда.

(3) Възражението за неподсъдност на делото по местонахождение на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на устните състезания в първата инстанция.

(4) Във всички други случаи възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в първото заседание.

(5) Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

 

Чл. 93. (1) Ако съдът намери, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.

(2) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Препирни за подсъдност между съдилищата се разрешават от общия им по-горен по степен съд. Ако те принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, препирнята се разрешава от онзи по-горен съд, в чийто район се намира съдът, който последен е приел или отказал да разгледа делото. Препирни за подсъдност, в които участва апелативен съд, се разрешават от Върховния касационен съд. По препирнята за подсъдност съдът се произнася в закрито заседание. Заинтересуваната страна може да обжалва определението във връзка с подсъдността.

(3) Настъпилата след подаването на молбата промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи подсъдността, не е основание за препращане на делото.

 

Чл. 94. Решението на окръжния съд не може да бъде отменено само за това, че искът е бил подсъден на районния съд.

 

Чл. 95. (1) Когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

(2) Когато прекратяването се постановява от въззивния съд, той обезсилва решението на първата инстанция.

 

Чл. 96. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Когато по правилата на тази глава не може да бъде определен компетентният съд, по искане на страната Върховният касационен съд в закрито заседание определя съда, пред който трябва да се предяви искът.

 

Глава единадесета.
ПРЕДЯВЯВАНЕ НА ИСК

Чл. 97. (1) Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

(2) Може да се предяви иск и за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, макар и тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението.

(3) Може да се предяви иск и за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, изрично предвидени в закона.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. - ДВ, бр. 55 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.) Иск за установяване на престъпно обстоятелство, което е от значение за едно гражданско правоотношение, или за отмяна на едно влязло в сила решение се допуска в случаите, когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено по някои от причините, посочени в чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5 или когато то е спряно по някои от причините, посочени в чл. 25, т. 2, и 26 от Наказателно-процесуалния кодекс, а също и когато извършителят на деянието е останал неоткрит.

 

Чл. 98. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:

а) посочване на съда;

б) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., доп. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;

в) цената на иска, когато той е оценяем;

г) (изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;

д) в какво се състои искането и

е) подпис на лицето, което подава молбата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) В исковата молба ищецът е длъжен да посочи всички доказателства и да представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Ако подателят на молбата не знае или не може да я подпише, тя се подписва от лицето, на което той е възложил това, като се посочва причината, поради която сам не е подписал.

 

Чл. 99. Към исковата молба се представят:

а) пълномощното, когато молбата се подава от пълномощник;

б) държавните такси и разноските, когато се дължат такива, и

в) преписи от исковата молба и от приложенията към нея според числото на ответниците.

 

Чл. 100. (1) Ако исковата молба не отговаря на изискванията по предходните два члена, на ищеца се праща съобщение да отстрани в седемдневен срок допуснатите нередовности. Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

(2) Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а ако адресът не е известен, се оставя в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

(3) По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

(4) Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

(5) Длъжностно лице, което даде ход на молбата, без да е внесена напълно държавната такса, отговаря по чл. 6 от Закона за държавните такси.

 

Чл. 101. Когато по делото се прилагат документи, те могат да бъдат представени и в заверен от страната препис, но в такъв случай при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Ако не стори това, представеният препис се изключва от доказателствата по делото.

 

Чл. 102. Преписите от исковата молба и от приложенията към нея се връчват на ответника заедно с призовката за първото заседание.

 

Чл. 103. (1) Ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и ако подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство.

(2) Когато предявените искове не подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство или когато съдът намери, че съвместното им разглеждане ще бъде значително затруднено, той постановява да бъдат разделени исковете.

 

Чл. 104. (1) Най-късно в първото по делото заседание ответникът може да предяви насрещен иск, ако той по рода си е подсъден на същия съд и ако има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него.

(2) Предявяването на насрещния иск става по правилата за предявяване на иск. Всички недостатъци на насрещната искова молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание. В противен случай насрещният иск се разглежда отделно.

 

Глава дванадесета.
РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛАТА

Чл. 105. (1) Разглеждането на делата става устно в открито заседание, освен ако законът предвижда това да стане в закрито заседание.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Първоинстанционните дела на районните и окръжните съдилища се разглеждат в състав от един съдия.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ако поради обстоятелствата на делото публичното му разглеждане може да се окаже вредно за обществения интерес или ако тези обстоятелства се отнасят до интимния живот на страните, съдът служебно или по молба на някоя от страните постановява разглеждането на делото или извършването само на някои действия по него да стане при закрити врата. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това.

 

Чл. 106. Заседанието се ръководи от председателя. Той следи за реда в съдебната зала и може да отстрани всеки, който не спазва този ред.

 

Чл. 107. (1) Неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото. Но съдът пристъпва към разглеждането му след като разгледа делата, по които страните са се явили.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.

 

Чл. 108. (1) (Доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) В първото заседание по делото след разрешаването на предварителните въпроси и тия по редовността на исковата молба председателят или един от членовете задължително прави устен доклад, след което съдът пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

(2) (Нова - Изв., бр. 90 от 1961 г., отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

 

Чл. 109. (1) В това заседание всяка страна е длъжна да направи и обоснове всичките си искания и възражения и да се произнесе по наведените от другата страна обстоятелства. След това съдът поканва страните да се спогодят. Ако спогодба не се постигне, по покана на съда ответникът посочва доказателствата си, а ищецът - своите допълнителни доказателства, ако има такива.

(2) Съдът поставя на всяка от страните въпроси по фактическите твърдения на другата страна. Отговорите на тези въпроси се продиктуват накратко от председателя, за да бъдат вписани в протокола.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) С оглед обясненията на страните съдът може да постанови с определение за отделяне на спорното от безспорното, че известни обстоятелства не се нуждаят от доказателства. Това се отбелязва в протокола.

 

Чл. 110. (1) (Нов - Изв., бр. 90 от 1961 г., попр. - ДВ, бр. 99 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В първото заседание ответникът е длъжен да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.

(3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2002 г.) По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1. В този случай ал. 4 на чл. 63 не се прилага.

 

Чл. 111. (1) (Предишен текст на чл. 110 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Съдът се произнася с определение за допускане на доказателствата и за начина на събирането им.

(2) (Предишна ал. 1 - Изв., бр. 90 от 1961 г.) Определените от съда срокове за представяне на доказателствата и за внасяне на разноски за събирането им текат от деня на заседанието и за страната, която не се е явила.

(3) (Предишна ал. 2 - Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. - ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Свидетелите и вещите лица, за възнаграждението на които не са внесени в дадения срок разноски, не се призовават, но страната може да ги доведе в съдебното заседание. Внасянето на разноските след дадения срок не е основание за отлагане на делото.

 

Чл. 112. (1) Когато някои от доказателствата се намират вън от района на съда и не се налага да бъдат събрани непосредствено от него, той делегира местния районен съдия да ги събере.

(2) Съдът съобщава на делегирания съдия срока, до който доказателствата трябва да бъдат събрани, и по възможност деня на следващото заседание по делото.

(3) Делегираният съдия се произнася с определение по всички въпроси във връзка с изпълнение на делегацията.

 

Чл. 113. (Отм. - Изв, бр. 90 от 1961 г.)

 

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) (1) При всяко положение на делото съдът може по искане на една от страните да задължи другата да се яви лично, за да отговори на конкретно поставени въпроси от съществено значение за решаване на делото.

(2) На страната, задължена да се яви лично, съдът съобщава въпросите, на които следва да отговори, като я предупреждава за последиците от неизпълнението на това задължение.

(3) Съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за изясняване на които страната не се е явила или е отказала да отговори.

 

Чл. 115. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г., изм. ДВ, бр. 64 от 1999 г.) Извън случаите по чл. 41, ал. 6, когато делото бъде отложено, съдът определя датата на следващото заседание, като явилите се по делото страни, свидетели и вещи лица се считат призовани.

(2) Явилите се свидетели се разпитват в същото заседание, освен ако съдът намери за нужно всички свидетели да бъдат разпитани заедно. Повторно призоваване на разпитаните свидетели се допуска само в изключителни случаи.

 

Чл. 116. (1) Ищецът може при всяко положение на делото в първата инстанция да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът намери това за уместно. Ищецът може също, без да изменя основанието, да увеличи, да намали или да измени своето искане. Той може до приключване на устните състезания да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Когато в отсъствието на ответника ищецът измени своя иск, той трябва да направи това с писмена молба, препис от която се връчва на ответника.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1983 г., в сила от 01.09.1983 г.) Не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

 

Чл. 117. (1) Изменяване на иска чрез заменяване на някоя от страните с друго лице е допустимо при всяко положение на делото в първата инстанция със съгласието на двете страни и на лицето, което встъпва като страна по делото.

(2) Съгласието на ответника не е необходимо, когато ищецът се отказва от иска си спрямо него.

(3) (Изм. - Изв., бр. 90 от 1961 г., изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) При условието на предходната алинея ищецът може да насочи иска си и срещу ответник, който не е съгласен да встъпи в делото.

(4) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Във всяко положение на делото в първата инстанция ищецът може да привлече наред с първоначалния и друг ответник и без тяхното съгласие.

(5) (Нова - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) В случаите по ал. 3 и 4 искът срещу новия ответник се смята предявен от деня, в който е постъпила в съда исковата молба срещу него.

 

Чл. 118. До приключване на устните състезания в първата инстанция както ищецът, тъй и ответникът могат да поискат съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.

 

Чл. 119. (1) Ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако ищецът предяви отново същия иск, той може да използува събраните доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има мъчно преодолима пречка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1997 г., в сила от 01.04.1998 г.) Ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви наново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

 

Чл. 120. Когато страната умре или юрид
изтегли оттук »

Кодекси« назад към Кодекси


Търсене в документи:    


Любознайко - сайт за деца



Граждански процесуален кодекс

Счетоводна къща, Счетоводство, Счетоводен софтуер